Някои фигури в световната история оставят неизличим отпечатък. Днес още са все така обаятелни и загадъчни. Павел Павлов нерядко тръгва по техните дири. Години наред те не му дават покой. В техните образи той търси отговори на вечните си въпроси.

Един от образите, които изпълват дните и нощите на автора, е Франсоа Вийон – „необесеният обесник“, „греховният поет“. На него е посветена пиесата Костеливият орех. На другия полюс е пиесата Градината и плевелите, в която „авторът избира образцовия според него човек в лицето на Епикур с мечтата да го направи спътник и приятел на нашето време“.

И двете ни дават отговори на въпроса „как и защо се разминават привидностите със същностите“. Затова с тази книга „ще се чувствате добре. Тук удоволствието е висше благо“.